Затвори

Ден на баницата в Ловнидол

(Брой: 28, 18 септември 2020 г.)
Ето как започна тази история…
Имам си три баби, съседки, живеят недалеч от мен, всяка със своите грижи и радости. Но обичам винаги, когато минавам край тях да се спирам, да излязат трите на пейката и да си побъбрим. Те ме питат нещо, аз пък ги питам за градинките, туршиите… Но винаги ми става много леко на душата, когато си поговоря с тях - няма завист, няма клюки. Та, обичам си ги тези три баби… И така, един ден спрях покрай тях, бяхме направили вече празника за децата «Рисувателно бианале», те бяха чули и разбрали. А едната от тях - баба Пена, е най-голямата активистка при всички мероприятия - или стих ще каже, или с хумореска ще ни разсмее, или баница ще замеси, или пък плетка някаква ще измъкне. Та, вика ми тази баба Пена: «Ма, миче, не ни се седи вече по къщите, защо не направите и нещо за нас, ще дойдем ти казвам, нищо, че е пандемия».
А тя годината някак си се промъкна покрай нас такава никаква, от пролетта пандемия, скриха се хората по къщите. Затвориха пенсионерския клуб, а те, хората, обичаха да се събират там и да разменят де новости, де за болежките си, де за децата си да поприказват, бяха на почти еднаква възраст и интересите им бяха еднакви. Времето и страхът от новата болест някак попреминаха и те често споменаваха за пенсионерския клуб «Няма ли пак да го отворят?»
Замислих се тогава, а не можем ли както изнесохме масите навън пред Читалището, за да рисуват децата, да ги изнесем и сега и да направим празник на улицата. Хем хората ще се сберат, хем ще си похортуват, хем няма да нарушаваме епидемиологичните мерки… Вече две години подред правим Празник на градината и Празник на тиквата. И се получават хубави празници, донасят стопаните всичко, каквото са произвели - да се порадват и другите на тяхната реколта. Но тази година и в градините нещо не вървеше, рано - още в началото на лятото, се оманиха доматите, пипера…
Та тогава измислих - ще направим «Ден на баницата». На всяка българска трапеза, при всякакви случаи се правят баници, и теглени, и точени, и дърпани, и солени и сладки. Нашите хазяйки ще ни покажат какво умеят да приготвят по празниците и когато децата си дойдат от града.
Певиците ни от групата за изворен фолклор, и те бяха престанали да репетират. Помолих ги да се съберат, да си спомнят от старите песни, да облекат носиите и да ни изпеят нещо за душата и сърцето.
И за да стане тържеството по-интересно поканихме групата за изворен фолклор към Читалище «Пробуда 1919» от с. Буря. Съседни са ни селата, стига се пряко от едното до другото. Нека да дружим, а някак си се намираме по-далече от града, а си имаме и обща болежка - и двете села са на прословутия «Етернитов водопровод», който в сухата есен никак не може да се напълни с вода, така, че тя да стигне до къщите ни. А и Буря си имат нова секретарка на Читалището - Рада Александрова, младо, пъргаво и инициативно момиче.
Е, реченото- сторено. Подготвихме масите на улицата, наредихме по глафовете на прозорците стомни, гърнета, стари гювечета и народните цветя - мушкатата. Хем искахме да пресъздадем празнична българска обстановка, хем и да поскрием очуканите первази на прозорците на Културния дом. Знаем си, че им трябва ремонт, но при тези условия, едва ли някой ще мисли да финансира ремонт на Пенсионерски клуб.
А нашата секретарка на Читалището Стоянка ми шепнеше на ухото предишния ден «Знаеш ли, то празник на баницата, ама с това безводие май няма да донесат много баници». И аз нали съм масовик, вечерта в десет часа захванах да правя баница - ей така просто да има за изложбата. Да не се изложим пред гостите. Но когато на масата сложи своята баница и младата ни кметица Милена Иванова, разбрах - празникът е завладял всички.
За баниците бяхме отредили парадна маса, хем да се нареждат, хем да се разглеждат, хем да може и да се оценяват. И изненадата ми беше голяма, когато в деня на празника заприиждаха жените и всяка имаше бохча в ръцете. Една, две, три…., та чак до 11 стигнаха баниците. И гостите от с. Буря се бяха постарали. И те донесоха баница.
На журито беше трудно да определи кой най- заслужава награда, та взеха и наградиха всички участници:
Солени баници: Най–добър външен вид - Венка Петрова и Розка Ненкова; Най-българска - Красимира Стоянова; Най-вкусна зелена - Пенка Недкова и Генка Маринова; Най-добра традиционна - Пенка Маринова; Най-вкусна вита -Мария Найденова и Читалище с. Буря; Най-добре изпечена - Милена Иванова.
Сладки баници: Най-добър външен вид – Нели Лалева; Най-вкусна сладка – Цонка Симеонова; Най-сочна баница – Стоянка Ганчева.
С песни ни поздравиха групата за изворен фолклор при НЧ «Зора-1908» в с. Ловнидол и групата за изворен фолклор на НЧ «Пробуда-1908» в с. Буря. И двете групи изпълняват песни на народния певец Стоян Ненков, роден и израснал в Ловнидол. Всички те някак бързо се договориха и когато заедно излязоха на сцената и запяха «Мома през гора вървеше», празникът стана двоен, а площадът се огласи.
Спомнихме си и приказката за Хитър Петър «Отровната баница», стихотворението на Елин Пелин - «Баница гореща», малката Нели ни разказа какви късмети искат децата да има в баницата със стихчето «Баница с късмети», всички бързо отгатнаха гатанката «Дрипава циганка при цар влиза».
А баба Пена Маринова, както ми беше обещала, така и изпълни думата си - и баница донесе и стихотворение ни каза «Молитва за България» със заръката да я пазим тази наша, безценна България. Попя ни и старият вече дядо Иван Георгиев - дърводелеца. И още една изненада имаше - младо момче потърси нашия дисководещ, а той ми прошепна на ухото «това момче е певец». Та ще ни откаже ли на нас това младо момче?! И бабите получиха музикален поздрав от Диян Лалев. Е, пее момчето, истински пее. И хоро, малко несмело, се завъртя на площада.
С една дума - направихме хубав празник на ловнидолската, българска баница.
Коментирай:
Моля, въведете името си!
Моля, въведете поне 3 символа
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Последен брой
Реклама