Затвори

Междусъседски отношения

(Брой: 28, 18 септември 2020 г.)
Продължава от бр. 27
В имоти/райони, в които липсва изградена канализация или когато поради наклон на терена канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води, собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане на тези води през поземлените имоти до съответните улични съоръжения (канализационни шахти, канавки и други).
Редът и условията за отглеждане на селскостопански животни в градовете, селата и вилните зони се уреждат отделно от всяка община. Отглеждането на селскостопански животни (коне, крави, овце, кози, зайци, прасета, пилета) е разрешено само в селата, във вилните зони „Хоталич“, „Севлиевски лозя“ и „Чифлика“, и в крайните квартали на Севлиево (трета и четвърта градска зона). Подробна информация за допустимия брой отглеждани животни от всеки вид за всеки един район, както и обхвата на трета и четвърта градска зона може да намерите в текста на наредбата (съхраняват се в сградата на общината и се предоставят безплатно на всеки при поискване). Считам за неудачно (изцяло мое лично мнение) допускането на отглеждане на селскостопански животни (до 5 броя прасета, 10 овце/кози, до 100 птици или 150 бройлера, 3 крави) в селищно образувание „Хоталич“ (т. нар. „Крушевски баир“), който се урбанизира с бързи темпове и се оформя изцяло като зона за отдих, а и за постоянно живеене.
Ако имотът, в който се отглеждат животни е съсобствен, необходимо е писмено съгласие със заверка от нотариус на всички останали съсобственици.
По отношение на отглеждането на селскостопански животни в трета и четвърта зона на града са налице изисквания за минимум 8 м отстояние на помещението, в което се отглеждат животните, от жилищните сгради в съседните имоти и минимум 3 м отстояние от границите на съседните имоти.
Отглеждането на пчели е разрешено в града, вилните зони и селата като се спазват изискванията, заложени в Закона за пчеларството – разстояние от 5 м от границата на съседа, ако входовете на кошерите са насочени към нея, в противен случай – 3 м. Ако е налице плътна ограда, висока над 2 м, изисквания за отстояние няма. Забранява се отглеждането на пчели на разстояние по-малко от 100 м от административни сгради, детски градини и ясли, училища, болнични заведения.
Следва да се отбележи, че дори и при спазване на горните изисквания, съседът е в правото си да поиска премахване/преместване на животновъдния обект/пчелина или вземане на други подходящи мерки, ако се вдига шум над нормите, ако е налице силна неприятна миризма, ако той или близките му има алергия или друго заболяване, което се изостря от наличието на животните и съпътстващата при отглеждането им дейност.
Ограждането на имотите също е действие, при което възникват много спорове между съседи. Разходите по изграждане на оградата (материали и труд) следва да се разделят по равно между съседите от двете й страни, тъй като тя ползва и двете – ограденият имот винаги има по-висока пазарна цена от неоградения (има забрана единствено за ограждане на имотите в горските територии, практика е и да не се ограждат нивите, а всички други имоти – в града и селата, вилните зони, селскостопанските имоти се ограждат). В противен случай лицето, което е изградило изцяло със свои средства оградата има право да претендира половината им от съседа си по реда на чл. 61 от Закона за задълженията и договорите („водене на чужда работа без поръчка“), тъй като последният се е обогатил неоснователно. Възраженията на съседа, че не е давал съгласието си за изграждането на оградата и не е искал имотът му да е ограден, ще бъдат приети за неоснователни. Разбира се, ако оградата е изградена луксозно, то неучаствалият в изграждането й съсед ще бъде осъден да заплати само разноски в разумен размер, нужни за поставянето на една обикновена, но не и луксозна ограда. За луксозните разноските ще останат за сметка на изградилия оградата, който държи да има точно такъв вид ограда в имота си.
За изграждането на оградата са налице редица правила, които масово не се съблюдават. Те са различни за ограждане на урегулирани и неурегулирани имоти. Урегулирани имоти са тези в населените места (градове, села и селищни образувания), за които е налице действащ регулационен план. Такъв е налице за града и почти всички села в общината. Противно на твърденията на брокери и други лица – вилните зони (селищни образувания) „Крушевски баир“ , „Функата“, „Севлиевски лозя“ не са в регулация. За тях няма регулационен план, а само план на новообразуваните имоти. Единствено отделни имоти в обхвата на тези райони са урегулирани. Авторът на тази статия счита, че практиката на урегулиране на отделни имоти, вместо на изработване на един цялостен план за регулация на целия район, е напълно погрешна и за в бъдеще ще доведе до сериозни конфликти и трудности, но както винаги отговорните за това недоразумение лица ще бъдат сменени с други в общинската администрация и новите ще се оправдават със старите.
Оградите могат да бъдат прозирни (телена мрежа, бодлива тел или друг материал, през който има видимост от външната страна на оградата към вътрешната и обратно), плътни или смесица от двете. За урегулираните населени места се допуска оградата откъм улицата да бъде с плътна част не по-висока от 60 см. С мотивирано разрешения на главния архитект може да се допусне и изключение от това правило (за архитектурни резервати, запазване на автентичен облик на имота/района, при имоти с лице към улици, по които минава интензивен автомобилен трафик и се генерира шум).
Откъм вътрешните граници (тези със съседите) оградата следва да се разполага с равни части и в двата имота, като отново се прилага правилото плътната й част да е не повече от 60 см. Изграждането на по-висока плътна част се допуска въз основа на изрично писмо съгласие (не е нужна нотариална заверка) на съседа и ако разстоянието от оградата до жилище на първия етаж на сграда в съседния имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Т.е. ако имаме сграда, в която първият етаж не е жилищен – последната част от правилото (за разстоянието) не се прилага (нужно е само съгласие на съседа). Но, ако първият етаж е жилищен и оградата е с плътна част от 120 см, то разстоянието от нея до сградата в съседния имот трябва да е по-голямо от 120 см.
От 2012 г. в Закона за устройството на територията влезе една промяна (по мнение на автора – изцяло поръчкова, в полза на собствениците на луксозни имоти в скъпите вилни райони около София, по морето и курортите) , според която и при липса на съгласие на съседа му едно лице може да изгради ограда с височина на плътната част над 60 см, ако тази ограда изцяло е разположена в неговия собствен имот и се спазват правилата за отстояние от оградата до първия етаж на жилищна сграда в съседен имот, което разстояние е по-голямо от плътната височина на оградата.
Извън границите на урбанизираните територии (т. е. извън очертанията на градове, села и селищни образувания), както и в неурегулираните им части (както казахме – не са в регулация вилните зони – „Крушевски баир“, „Функата“, „Севлиевски лозя“, както и отделни крайни имоти в селата може да са извън регулация), се допуска изграждането само на леки (прозирни) огради.
Максималната допустима височина на оградата е 220см, измерена съобразно прилежащия терен (при райони с денивелация).
Продължава в следващия брой
Коментирай:
Моля, въведете името си!
Моля, въведете поне 3 символа
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Последен брой
Реклама