Затвори

Мими Николова: „Имам незабравими спомени с Манол Цоков и неговото семейство“

(Брой: 37, 20 ноември 2020 г.)
„Имам незабравими спомени с Манол Цоков, който е създател на първия джаз-бенд в страната и и с неговото семейство. Обичам и Вашият град“ - тези думи, казани в края на разговора ми с неувяхващия глас на българската естрада Мими Николова, бяха изречени от певицата с невероятно вълнение. Тя беше в Габрово за представянето на книгата, посветена на маестро Манол Цоков „Джазът-мисия на един живот“. И разбира се, феновете на джаза, останаха очаровани от изпълнените от нея не само неувяхващи песни, но и от модерния джаз, с който тя завърши своя концерт.
За спомените от работата с маестро Манол Цоков, за джаза в миналото и днес, за любимите занимания на певицата, е разговорът с Мими Иванова.
- Г-жо Николова, представянето на книгата за маестро Манол Цоков Ви връщат отново към нашия град, приятно ли е да пеете в Габрово?
- Да. Може да се каже, че връщането ми към спомена за Манол и неговият страхотен оркестър, ме доведоха отново тук. И сега, като гледам всички тези снимки си спомням за всичко, което той е направил – че са били толкова пъти в чужбина, че са прославили името на България. Ето, тук има снимка с мен, има и в книгата на Владо Гаджев за Манол Цоков. Много се радвам на организираната вечер за представянето на „Джазът – мисията на един живот“ и съм приятно изненадана от вниманието, което ми оказват всички тук.
- Какво е вълнението Ви от срещата с всички музиканти, с почитателите на маестрото, събрани тук?
- Много силно се вълнувам. Самата аз не знаех, че толкова много певци и музиканти са се изявявали под диригентската палка на Манол Цоков, че толкова голяма дейност се е развивала от Маестрото и от неговите музиканти не само в Габрово, но и в чужбина.
- Ако сравните отношението към джаза в миналото и сега, везните накъде ще наклонят?
- Имаше времена, когато за джаз-музикантите и джаз-изпълнителите беше много трудно, но сега джаза е много модерен. Неговите почитатели ходят по клубовете да се наслаждават на този вид музика. Често като вървя по улиците чувам млади хора да казват: „Хайде да ходим на джаз-клуб“ и си мисля, че стана много модерно да се ходи на джаз-клуб. Но при подобно масово увлечение към тази музика си казвам, че то е в резултат на онези нейни почитатели, които се отнасят с уважение и респект към джаза. По този начин се възпитава и вкус към добрата музика, което е похвално.
- Не Ви ли е обидно, че понякога отношението към джаза се неглижира?
- Обидно е. Но какво да направим, като преди години ни беше заляла чалгата и добрата музика трудно си пробиваше път. Като се отприщи лансирането на чалга-певците, на чалга-оркестрите, които получаваха много пари и в резултат сериозната музика остана на заден план. Ето защо сега се радвам, че се наблюдава своеобразен ренесанс за джазовата музика, което е похвално.
- Тоест, има подем на отношението към сериозния джаз, към сериозната музика?
- О, да! Има сериозен подем. Почитателите на добрия джаз, и то неговите качествени почитатели непрекъснато се увеличават. Въобще като цяло в отношението на обществото към музиката има подем – отстрана не само на младите, но и от консервативната страна на обществото. В момента много млади музиканти организират джазови състави, в които се изпълнява качествен джаз. А това е много похвално.
- А Вие продължавате да пеете?
- Пея само в съпровод на пиано, защото в днешно време е трудно да се поддържа оркестър, а и нямаме толкова много ангажименти. За оркестъра са нужни всекидневни репетиции за постигането на пълния синхрон, което е много важно. Както и много повече средства. Сега има един радиооркестър, в който всички са на щат. А в останалите формации обикновено канят отделни музиканти само за предстоящи концерти. Уви, вече не е както навремето бяха поддържани постоянни оркестри, които да концертират в различни градове на страната.
- Кога е най-добро настроението Ви, г-жо Николова?
- Когато пея.
- А когато готвите в къщи, обичате ли да пеете?
- Обичам да пея, но не и да готвя, ха-ха-ха.
- Кое, освен пеенето е Ваше любимо занимание?
- Много обичам да ходя на кино. Напоследък пуснаха много интересни филми – във фестивала на Португалското кино, във фестивала „Синелибри“, който обикаля цялата страна. Вече има много интересни и съдържателни филми. Наскоро останах очарована от филма „Къде си Жоао Жилберто“, посветен на легендарния баща на боса новата – бразилският музикант Жоао Жилберто“. За него само бях чувала, а ето, благодарение на филмовия фестивал се насладих и на филма, посветен на живота му. Впечатлена останах и от филм с Амалия Родригеш, който по същество е документален филм, но направен като игрален. Той е посветен на най-голямата звезда на португалската музика Амалия Родригеш, наричана още „Кралицата на фадо“ и „Гласът на Португалия“.
- Кой е най-вълнуващият Ви момент с оркестъра на маестро Манол Цоков?
- По времето на един джаз фестивал в София, когато пях една много трудна песен, а оркестърът свиреше дисонанс / нехармонично съчетаване на музикални тонове/. Беше много интересно. И много хора останаха впечатлени.
- А самата Вие, впечатлявате ли се от тогавашните си изпълнения?
- О, да, разбира се! А и много хубаво съм прекарвала, когато съм била в Габрово. Не един път съм гостувала в семейството на Манол. То беше невероятно – аристократично. Винаги ще помня как на Манол майка му ме посрещна – изключително елегантна, беше с клош панталон. Баща му също беше много елегантен. Бяха приготвили невероятен пълнен шаран. Беше по Никулден. Шаранът беше пълнен с кестени, стафиди, гъби и какво ли не още.Никога няма да забравя този никулденски шаран. Бяха купили от габровско село много вкусен хляб. Посрещнаха ме като царица. Имам незабравими спомени с Манол и неговото семейство. Обичам и Габрово. Вашият град е много добър за живеене – много ми харесва.
Коментирай:
Моля, въведете името си!
Моля, въведете поне 3 символа
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Последен брой
Реклама