Затвори

Никой нормативен акт не следва да противоречи на Конституцията на Република България

(Брой: 28, 18 септември 2020 г.)
Продължава от бр. 27
Следващо предложение за съществена промяна, регламентирано в проекта за Конституция на ГЕРБ, е намаляването броя на народните представители от 240 на 120 души. Настоящото предложение следва да се разглежда заедно с предложението за промяна на „отнетите“, на практика, правомощия от Великото Народно Събрание и предоставени на Обикновеното Народно Събрание, а именно правото да: приема изцяло нова Конституция, изменя територията на страната, променя формата на държавно устройство и на държавно управление, изменя и допълва определени изрично предвидени конституционни разпоредби (подробно описани по-горе). Същевременно с първия си проект ПП ГЕРБ предвиждаше за приемане на всяка от тези фундаментални промени мнозинство четири пети от 120 народни представители, т.е. 96 души, а с последващия окончателно внесен проект мнозинството е променено на три четвърти от 120, т.е. 90 депутати. Последното на практика означава, че само скромната бройка от 90 (деветдесет) народни представители ще бъдат необходими (вместо досегашните поне 267 представители от Велико Народно Събрание), за да се реши превръщането на България в монархия, президентска република или херцогство, или да се промени територията на страната. Същевременно необходимото мнозинство за приемането на всички закони по общия ред ще бъде само с „мнозинство“ от 31 народни представители. 
С внесения проект за нова Конституция се предвижда и пряко участие на гражданите в процеса по утвърждаване на одобрените от Обикновеното Народно Събрание промени чрез провеждане на референдум, на който ще се гласува вече гласувания закон за изменение или допълнение на Конституцията или самата нова Конституция. Идеята за референдум е израз на прякото участие на народа в управлението и е способ за гласуване в някои държави по света. Спорно е обаче доколко референдумът е удачен и подходящ за обществените условия на способа за гласуване в България, защото моделът за референдум с цел приемане на конституционни промени е абсолютно непознат и нов за страната ни. В допълнение, разпоредбите за референдум са уредени при наличие на различно мнозинство, което на пръв поглед подвежда читателя. На практика само за приемане на нова Конституция ще се търси одобрение на 51 % от избирателите, ако са участвали поне 51 % от всички избиратели, т.е. за одобрение проект на нова Конституция ще бъде нужно да гласуват одобрително най-малко 51% от всички граждани с право на глас. За приемане на всички останали изменения и допълнения на Конституцията (подробно описаните по-горе: да изменя територията на страната, да променя формата на държавно устройство и на държавно управление, да изменя и допълва определени изрично предвидени конституционни разпоредби) ще е необходимо одобрението на мнозинство 51 % избиратели, без значение колко граждани са гласували на референдума.
Последващо предложение в проекта е т. нар. „право на индивидуална конституционна жалба“ пред Конституционния съд на Република България. Предложеният текст по своята същност е почти пълно повторение на сегашната разпоредба, която дава право на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд да внесат въпрос в Конституционния съд при съмнение за несъответствие между закон и Конституция. Разликата в предложението е, че вече заинтересованата страна (т.е. участниците в съдебно дело) ще може да инициира запитване до съда да бъде внесен конкретен въпрос за разглеждане в Конституционния съд. Специфичното тук е, че съдът, който гледа съдебното дело като последна инстанция, ще има пълната свобода на преценка дали да внесе поставения от участника по делото въпрос пред Конституционния съд. Регламентирана по този начин разпоредбата на практика не дава право на индивидуална жалба на гражданин или юридическо лице, а обвързва правото на индивидуална конституционна жалба с преценката на разглеждащия главното дело последноинстанционен граждански, наказателен или административен съд.
Частта за съдебна власт на сега действащата Конституция може и е желателно да се модернизира в синхрон с практика и препоръките на Съда на Европейския съюз в Люксембург и Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург, като например се предвиди право на справедлив, бърз, ефикасен и ефективен съдебен процес. За съжаление, в последните години, България е на едно от първите места в негативната класация за осъдителни решения по дела пред Европейския съд за защита правата на човека. Последното означава, че на практика държавата е осъдена по подадени срещу нея жалби от страна на български граждани, защото държавата (в частност нейните институции или администрация) бездейства или действа погрешно в сферата за опазване на европейски признати основни права и свободи на хората.
Частта за съдебната власт, свързана с фигурата на главния прокурор, би могла да се промени като се ограничат едноличните и изключителни правомощия на прокурора, и като се предвиди ефективен и ефикасен способ за надзор над главния прокурор. По-нестандартна идея е премахване фигурата на главния прокурор, каквито предложения в годините назад не липсват. На практика проблема не е нито в личността, нито в мандата на главния прокурор, а в неограничените правомощия, които са му предоставени.
Според мен няма нито исторически, нито юридически или икономически основания да бъде приемана нова Конституция. Предложеният проект в основната си част е препис на сега действащата Конституция на Република България.
Промяната на Конституцията, или приемането на нова, следва да бъде добре обмислен акт, защото Конституцията не е обикновен закон, а най-върховния закон в държавата и всяко нейно изменение, допълване и най-вече отмяна и замяна с нова Конституция, изискват сериозен обществен дебат, както и работа по проекта от страна на изявени в областта юристи и юристи-конституционалисти.
Сами по себе си предложените промени са от една страна спорни, а от друга и неприемливи, защото застрашат правовата и демократична държава, която принадлежи на суверена - народа. В такива исторически времена е хубаво да си спомняме и да припомняме на останалите следното, че Държавата – това сме всички ние.
Коментирай:
Моля, въведете името си!
Моля, въведете поне 3 символа
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Последен брой
Реклама