Затвори

Опознай родния край, за да го обикнеш

(Брой: 28, 18 септември 2020 г.)
Платото Стражата
Стражата е плато във вътрешната структурна ивица на Средния Предбалкан, област Габрово. Издига се между Севлиевско поле на запад и югозапад и Дряновска река с левия си приток Андък на изток и югоизток. На югоизток, в района на село Донино чрез седловина висока 537 м. платото се свързва с Габровското възвишение.
Има форма на равнобедрен триъгълник, обърнат на юг с площ - 114 км². Дължината му от запад на изток е 22 км, а маскималната му ширина — 7 км. Средната му надморска височина е 600-700 м. Има плоско било над което се издигат ниски заоблени върхове Божуря (768 м.), Минин чукар (704,2 м.) и др. Склоновете му са стръмни, короновани от варовити скални венци.
Първо задълбочено проучване на плато прави Еким Бончев през 1937 г. Резултатите са публикувани в статията „Върху геологията на Страженската синклинала“, в списание на Българското Геологическо Дружество.
В резултат от специфичния строеж на Стражата и широкото разпространение на варовиците са се образували множество разнообразни подземни и повърхностни скални форми.
Повърхностните карстови форми са добре изразени в периферните части на възвишението – в местностите Балабана и Пропастта, край селата Балиновци и Долни Върпища, около Дряновския манастир и западно от с. Здравковец, където се намира езерото Беляковец – пример за карстова система от понор, въртопи, увал и езеро.
Подземните карстови форми преобладават в източната и западна част на Стражата. С най-голяма дължина са сложните лабиринти от галерии и разклонения на пещерите Андък (5 000 м) и Бачо Киро (3 600 м) около Дряновския манастир, Мачанов трап (2250 м) край с. Здравковец и Падалото (1400 м) край с. Янтра.
В климатично отношение районът попада изцяло в зоната на умерено-континенталния климат. Средната годишна температура е около 11° С. Зимата е мека, със средна януарска температура от –1,5°С и с обилни снеговалежи.
Преобладаващите ветрове са западни и северозападни през пролетта и лятото и югоизточни през зимата и късната есен.
Поради силното дрениране на платото, няма наличие на големи извори, а дебитът на наличните е силно променлив – Андъка от 11,4 до 392,0 дм³/с и Белите извори при с. Царева ливада средно около 10 дм³/с. Поради интензивният обмен на водния запас водата се характеризира с обща минерализация от 0,5 г/дм³, хидрокарбонатно-калциев състав и средна до висока твърдост.
Почвената покривка попада в обхвата на Севернобългарската лесостепна почвена зона и е представена от светлосиви горски почви, хумусно-карбонатни почви и делувиално-ливадни почви.
Растителността е представена от горун, габър, ясен, леска, келяв габър, мизийски бук, сладък кестен, конски кестен, сребролистна липа и др. Смесени горуново-габърови гори се срещат единствено по северните склонове и подножия на източната част на Стражата по линията на селата Янтра и Скалско.
Не малка част от териториите на дъбовия и габърово-горуновия пояс са превърнати в обработваеми земи. На мястото на горите от мизийски бук, обикновен габър, горун и черен бор във вътрешността на платото се отглеждат култури като картофи, лен, овес, ръж, ечемик или трайни насаждения от сливи, ябълки, круши, череши. Преходните територии към периферните горски части са заети предимно от пасища и ливади.
Крепостта до село Здравковец пази веществени останки от многослойните поселения, като там се откриват останки от праисторията до края на Втората българска държава. Следите от Второто българско царство са най-добре запазени в крепостта, която се простира на площ от 50 декара. Тогава тук е изградена още една крепостна стена, освен късно античната, която да брани откъм самото село. Използвани са сантрачи – дървени греди, характерни за средновековието, които служат за изравняване на градежа. Има отбранителни кули. В централната част на платото Стражата е проучено болярско жилище, недалеч от него има малка еднокорабна, едноабсидна църква. Храмът е обслужвал фамилията на местния болярин, наблизо има и некропол с погребения на богати хора. През втората половина на ХІV век животът в крепостта и около нея е в разцвет.
Османското нашествие слага край на този процес. Властта на местните феодали е ликвидирана, а сведения за живота на населението няма. Вероятно хората са принудени да напуснат и се оттеглят към земите под Витата стена, където сега има множество села.
Автори: Александър Михайлов, Кезбан Мустафова, Александър Недялков, Дарена Хачерян, Ники Заръбов, Нивелин Петров от 11 „А“ и 11 „Б“ класове при ПГМЕТ „Ген. Иван Бъчваров“ с научен ръководител Ивелина Колева, старши учител по география и икономика.
Коментирай:
Моля, въведете името си!
Моля, въведете поне 3 символа
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Последен брой
Реклама